Рецепти за Душата!

Успешно Партньорство!

За да е успешно едно Партньорство следва да сме завършили своята Психологическа Зрялост.

Раздялата с нашите родители е твърде болезнена, тъй като привързаността е изключително голяма. И поради това, не можем да прекъснем “пъпната” връв – оставаме психологически заклещени между дете и възрастен, което води до невъзможност да се роди Психологически Зрелия Човек.

Случили са се твърде много неща и преживявания през годините, които обвързват нашата психика, тяло и душа с тези на нашите родители.

Това е най-дълбокото ниво на преживяване на връзка с друг човек – мама и татко.

И оставаме психически в рожденото семейство, дори физически да живеем на друго място!

Нашата Майка ни е носила 9 месеца – нашето тяло е създадено в нейното тяло. Дишали сме, хранили сме се чрез нея. Тя ни е дала Живота.

Нашият Баща е другият Създател на Живота ни. Чрез него оцеляваме в Света.

Нашата Принадлежност започва в рожденото ни семейство – там сме създадени. Дълбоката лоялност, чувството за дълг и безусловна любов ни обвързват.

И цялата тази информация остава завинаги в нас. И през тази основа влизаме в Партньорството!

Ако не сме завършили “Отделянето”, Раздялата с нашето Рождено семейство в нашият живот ще влезем “обвързани” и тогава неосъзнато поставяме нашият Партньор в ролята на родител. И това е края….

Раздялата е зададена още в Началото… И всъщност затова връзките ни са Обречени. Дори продължителността в някоя не означава, че е зряла…

Парадоксално е, че стоим във връзката не от Любов, а от Привързаност…

На вътрешно ниво партньорите вече са отдалечени един от друг и връзката е приключила.

Причината е, че и двамата са намерили своя родител в другия.

И дори много често, когато двамата се разделят някой от тях може да се върне в “рожденото гнездо” дори физически. Особено, ако нашите родители са ни “предупреждавали” за партньора ни.

А вие довършихте ли РАЗДЯЛАТА с вашите родители? Няма значение къде са, те завинаги живеят вътре в нас.

Въпроси за изследване: Използвайте скалата от 1 до 10, като 1 означава непривързан, 10 – силно привързан:

1.Колко все още се чувствам обвързан/а с рожденото си семейство?

2.Колко съм обвързан/а с майка ми?

3.Колко съм обвързан/а с баща ми?

Упражнение:

Затворете очи. Представете си Вашите родители пред Себе си, а вашият Партньор е зад вашият гръб.

Може ли да се обърнете към него?

Ако се обърнете към него, имате ли импулс да се обърнете към вашите родители?

Как е за вас вашите родители да са зад Вас? Усещате ли ги като опора, подкрепа или като бреме, тежест?

В коя от двете позиции чувствате облекчение?

Визуализация:

Представете си вашите Родители пред Себе си.

”- Мамо, Татко…. Толкова много ми Липсвате. Дълбоко съм свързан с Вас. Очите ми не могат да ви се нагледат. Гледам вашите борби, тежести, рани и болка. И именно защото ги разбирам, усещам и чувствам – не мога да ви оставя! Вие сте на първо място за мен ДОРИ ДА МИ СТРУВА ЖИВОТА – БИХ ГО ДАЛ ОТ ЛЮБОВ КЪМ ТЕБ МАМО, ОТ ЛЮБОВ КЪМ ТЕБ ТАТКО!”

И тогава Трагедията е пълна…. Животът вместо да тече напред от Вашите родители към Вас вие се опитвате да им го върнете обратно – да им дадете това, което сте получили…

Това е НЕВЪЗМОЖНО!!! Именно тук ставате родител на Вашите родители и това още повече обременява връзката ви с тях.

Майка ви и Баща ви имат своите родители – вашите баба и дядо. Липсите, неудовлетворените им нужди са свързани с тях, а не с Вас.

Тогава започваме едно ново и вътрешно движение:

“-Скъпа Мамо, скъпи Татко. Вие имате своите родители и се радвам да ви видя с тях. Съжалявам, че се намесих във вашия живот и се опитвах да заместя вашите Родители. ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО!

Благодаря ви за това, което получих от Вас. Онова, което ми липсва ще си го набавя сам. Приемам Живота на цената, която платих и която Вие платихте! Завинаги оставам вашето дете!”

И сега се обръщате към вашия Живот, към Партньора ви (тези, които в момента нямат си представят своя потенциален/бъдещ Партньор):

“-Ти имаш своите родители и аз имам моите родители.

Това, което не сме получили от тях остава като лично ограничение за всеки един нас.

И двамата имаме отговорността да работим с това без да го внасяме в Партньорството.

Аз не съм ти родител и ти не си ми родител.

Аз съм твой партньор и може да ме имаш като такъв.

И като твой Партньор ти се Отдавам – Обвързвам се с теб чрез Любовта.

Приемам те точно такъв какъвто си и приемам ограниченията на нашата връзка.

Ти не ми дължиш нищо и аз не ти дължа нищо… Сливаме се чрез Любовта.

И сега вашият Партньор повтаря същите думи към Вас….”

Как да разберем, че сме се отделили психологически от нашите родители?

Ще се чувствате свободни и облекчени – няма да се грижите за вашите родители от чувство за дълг, а от Любов.

Обръщайки се към вашия живот ще чувствате Вина. Това е цената, която плащате за да излезете от Привързаноста и Психологически да пораснете до Зрелия Човек…

Не анализирайте, осъждайте, обвинявайте себе си или другия. Всеки един има своите ограничения. И ако може взаимно да ги приемете връзката ще премине на друг етап!