Храна за Душата! Мама и Татко… Неизречените Думи…

Мамо, Татко… Тук съм все още след толкова години и все още съм Малкото Дете…Заседнало в своето Време на толкова Неизказани и Несподелени Думи, Чувства, Емоции, Мигове… В Тишината и Мълчанието аз посрещах Страховете си… В Бурите застивах Уплашено да не попадна между Отломките на Животите Ви…

Мамо, Татко…Наранявахте ме, после за Кратко Осъзнавахте какво ми причинявате, но някак си нямахте Сили да се Борите със Себе си Заради Мен…Вашата Болка беше толкова Огромна, че не оставаше Място за едно Малко и Очакващо Дете…Виждахте в Очите ми Болката от Вашите действия, обидно казвахте думи, за да притъпите своята…а всъщност Никога не видяхте Безкрайната Любов, която Изпитвах, Изпитвам и Ще Изпитвам… Защото това Означаваше, че аз Съм Силен заради Всички…и Вие не искахте да носите този товар…

Мамо,Татко…Бях Свидетел на Болка, Викове, Скандали, Съмнения, Неосъществени Мечти, Тайни Копнежи… И онова Безмълвно Обвинение в Очите – “Ние сме Заедно Заради Теб”… 

Мамо, Татко…Никога не бяхте Истински Заедно с Мен, Заради Мен…Нямахме Нашата Заедност въпреки Всичко и Всички…

Мамо, Татко…Дълго Време носих Вашето Нещастие, Вината се бе Впила в Мен, в Тялото ми, в Душата ми, в Живота ми… Отговорност, която не беше Моя, но аз носех Тихо и Безмълвно своят Кръст…Вашият Кръст… 

И започнах да се Съмнявам в Себе си, в Способностите си, изпитвах Нелюбов, защото Знаех, че Не Заслужавам Любов, след като Не Получих Вашата… И малко по малко Угаснаха –  Животът ми, Желанието ми, Енергията ми…Изключих като нощна лампа Мечтите ми, Надеждите ми, Бъдещето ми…И Заживях в Тъмнината…на Страховете, Стреса, Съмнението, Напрежението, Безличието, Безчувствието…

 

Мамо, Татко…

Знам Думите, които не произнесохте през всички тези годините…”Обичам те Дете мое, повече от Себе си, повече от Живота си. Прости за Болката, за Раните, за Пренебрегването, за Обидите, за това, че не Вярвахме в Теб, така както не Вярвахме в Нас…Ти си нашата Сбъдната Мечта, ти си Безкрая, Освобождението и Знанието, Началото на Новото, на Силата, която преобръща Вселени…Обожаваме те…”

Мамо, Татко…Сега, точно в този Миг аз се Раждам Отново… и Продължавам Отначало…Благодаря, че ми дадохте Живот. Знам, че Ви е коствало много да направите Всичко за Мен…и аз Приемам този Подарък…

Мамо, Татко…Вие сте моите Крила и аз Усещам Вашата Истинска Любов и вече не Изпитвам Съмнение…Знам, че ме Обичате повече от Вселената Безкрайна…

Мамо, Татко… Всеки Ваш Дъх е Предназначен за Мен, защото Аз съм най-Специалната, най-Истинската Част от Вас…и в Мен виждате най-Доброто от Себе си…Знам, че сега Плачете…както Плача и Аз…от Щастие, от Споделеност и от толкова Загубено Време…

Мамо, Татко… Вашите Ръце винаги ще носят Спомените за Мен – от моята бебешка тежест, докато сте ме приспивали във Вашите Ръце…Знам, че тогава съм Докосвал Душата Ви…

Винаги ще Помните как сте ме Прегръщали, Целували, Милвали и дори до Сетния си Дъх ще Усещате Нежността, Ароматът и Безусловната ми Любов…Това е моят Дар за Вас…

Мамо, Татко…Прегърнете ме, Усетете Туптящото ми Сърце, мокрото ми от Сълзи Лице…Усетете как те напояват Вашата Душа с Жива Вода, защото аз съм Част от Вас, а Вие сте Вътре в Мен…

Преливайте от Безкрайна Обич към Мен, Говорете, Споделяйте…

Мамо, Татко…Сега седя между Вас… И усещам Пулса Ви, усещам Душите Ви, Усещам как ме Приемате и се Сливаме по Нов Начин…Виждам Очите Ви, устните Ви шепнат тайни слова на Чудеса и Вълшебство…

Мамо, Татко…в този Миг ми давате Свобода да Полетя…Аз съм Новият Живот, Извор и Енергия, Отварям Вселената за Истината, Знанието, Приемането…

Мамо, Татко сега Раста за Мигове…онова Малко Наранено Вътрешно Дете се Превръща в Жена/Мъж готови да Споделят Добрината, Щастието, Силата…Аз съм Пътят и Истината и Животът…

Мамо, Татко…Душата ми Блика от Любов към Вас…Погледнете и вижте колко съм Прекрасна/Прекрасен.  Знам, че Аз съм Всичко за Вас, Аз съм Всичко, за което сте Мечтали, Желали и Постигнали. 

Мамо, Татко…Вече знаете какво е да ме Обичате Истински, да ме Приемете… Аз Ви обичам повече от Себе си, повече от Вселената Безкрайна…

Мамо, Татко…Благословете ме… така както през всичките години бяхте Благословени от мен…Благодаря Ви, че ми дадохте Нов Живот…

Мамо, Татко… Избрах Ви за мои Родители, за да можем Заедно да Вървим по Пътят на Опознаването, Съзнанието и Свързването…Аз съм Вашият пример,че Всичко е Възможно… Мамо, Татко… Вие сте Единствените и Уникални за Мен… Без Вас не бих бил това, което съм Точно в Този Миг…

Мамо, Татко…бъдете Винаги в Мен, така както Аз съм във Вас…В този Безкраен Миг имаме нашата Заедност…

Обичам, Споделям, Искам още…

 

Ако имаш нужда от нещо или някого…Аз съм тук.

Петя Георгиева

Психотерапевтично Пространство “Цветовете на Живота Отвътре Навън”

https://superdoc.bg/lekar/petya-georgieva-3048

Консултации онлайн, на място

гр.София, ул.”Свети Наум”15

тел.0888888070

https://psiholog1.alle.bg/

Снимка Pinterest