Боли ме всичко – Тялото, Душата, Животът!

Нарани Другите….

Нарани Себе си….

Достатъчна ли е болка ти?

Достатъчна ли е Вината ти?

В Депресия си…

Страх те е….

Загуби толкова много…

Загуби Другите…

Загуби Тялото си…

Загуби Душата си…

Загуби Себе си…

Вече няма какво да загубиш..

Вече няма какво да изпиташ…

Вече не боли…

 

Затова сега слушай….

Тялото ти говори:

– Уморих се от пренасищане, количество, болести и безлюбие.

– Не мога да Дишам – боря се да поема глътка въздух, глътка Живот. Не мога да дам въздух на Себе си. Миналото отне Диханието ми.

– Боли ме кръстът – Не издържам тежестта на Живота. А трябва да си нося Кръста, Вината. Не трябва да се предавам.

– Боли ме стомахът – не мога да преглътна Живота си, конфликтите, спомените.

– Имам Косопад – толкова болка и страх преживях, загубих Красотата на Живота си.

– Боли ме главата – изпълна е с мисли, не мога да скрия разочарованието, гневът си към Живота. Не успях в нищо.

– Боли ме гърлото – не мога да говоря от болката и разочарованията, които преживях, как да ги изкажа, никой не ме разбрира.

– Имам Диабет – глад за Живота ми, за Любовта и Нежността. Липсва ми насладата и спокойствието.

– Имам сексуални нарушения – Тялото ми казва „Не“ на всички,  на всичко! На безчувствени хора, безчувствени близки, безчувствени приятели, безчувствени партньори. Защитавам го, защото не успях да защитя Душата си. Отдавна си тръгнаха от мен Любовта и Доверието. 

– Имам кожни алергии – дори кожата ми не може да понесе това, което и аз не мога. Алергия към Живота, към родителите, към партньора, към работата, към взаимоотношенията ми, към Мен.

– Имам високо кръвно – толкова много емоции преживях, съпротивлявах се на страхът и гневът, но те все още са вътре в мен. 

– Не мога да заспя – мисля за неосъществените си мечти и разбити желания.  Толкова искам да събудя Животът в мен. 

– Боли ме сърцето – разбиха го. Подарявах го отново и отново, очаквах, надявах се, че някой ще събере всяка частичка от него и ще види колко чисто и прекрасно е.

– Имам злокачествено заболяване – край, предавам се. Не остана нищо в мен, от мен. Всеки взе от здравото, оставиха болката, тайните и надеждите. Изпиха ми силите. Не намерих начин да изживея Живота така, както исках. Вече нямам време.

Останаха ми само болките и сълзите.

Душата ти говори:

– Толкова години заглушаваше гласът ми. Аз мълчах, притихнала вътре в Теб. Гледах как растеше, падаше и ставаше, как оставяше да те боли, да те отхвърлят, да те унижават, стъпкват, забравят, да се отнасят с неуважение към теб….и се надяваше, че някой ще види колко си Прекрасен/Прекрасна. Отрече се от теб, от мен, от нас.

Не те съдя, не те Виня. Защото след всички преживявания най-сетне дойде моментът да бъдем отново заедно. Аз ще превържа раните ти, ще се грижа за теб така, както никой не успя да го направи. Ще те накарам да поемеш глътка въздух за Живот, ще оставиш лошите спомени в миналото, ще видиш Красотата в Себе си, ще  събера всяка частичка от сърцето ти, ще те галя, милвам и прегръщам, ще бъда Нежна и Истинска. Защото Тялото ти е Моят Храм и ще изпълня Животът ти с Любов, Вяра, Доверие.

Със сигурност го заслужаваш след всичко, което преживява. Защото си Прекрасен/Прекрасна.

Пусни ги да излязат от теб всичките –  вредни хора, вредни ситуации, вредни  емоции и чувства.  

 

Прости на Миналото си.

Прости на Другите.

Прости на Родителите си.

Прости на Себе си.

Излекувай Тялото си.

Излекувай Душата си.

Излекувай Живота си.

Знаеш, че можеш. Започни сега.

Избери Цветовете на Живота си.

Обичай, Споделяй, Искай още!

 

Петя Георгиева, вдъхновена отново от Носрат Песешкиан

Снимка Getty images