Ако смятате, че може да бъдете по-добри родители, партньори, съпрузи, хора, приятели…. опитайте наистина да бъдете.

„Когато сме много малки, от реакциите на възрастните около нас ние се учим как да приемаме себе си и живота. Това е начинът да научим какво да мислим за себе си и за света около нас. Ако сте живели с хора, които са били много нещастни или уплашени, изпълнени с чувство за вина и гняв, в такъв случай сте възприели много отрицателни неща за вас самите и за вашия свят.
„Никога не правя нищо както трябва.” „Аз съм виновен за всичко.” „Щом се ядосвам, значи съм лош човек.”
Възгледи от този род ще ви донесат много разочарования. Когато пораснем, се стремим да възстановим емоционалната среда, която е съществувала в дома ни в детството.
Това може да бъде оценено като хубаво или лошо, правилно или неправилно: просто това е нашата вътрешна представа за „дом” склонни сме също така да пресъздаваме в
личните си взаимоотношения с другите хора отношенията, които сме имали с родителите си, или отношенията, които те са имали помежду си. Помислете си само колко пъти ви се е случвало вашият любим или пък вашият шеф да е „точно като” някой от вашите родители. ИИ към себе си се отнасяме по същия начин, по който родителите ни са се отнасяли към нас. Порицаваме се и се наказваме по аналогичен начин. Ако се вслушате, сякаш ще доловите думите им. Ние приемаме и насърчаваме себе си пак по същия начин, по който сме били обичани и насърчавани като деца.
„Никога нищо не правиш както трябва.” „Ти си виновен за всичко.” колко пъти сте си повтаряли това?
А колко често си казвате: „Чудесен си” или „Обичам те.”?
Все пак не бих обвинила нашите родители.
Всички сме жертви на жертви и те не биха могли да ни научат за нещо, което самите те не знаят. Ако майка ви не е знаела как да обича самата себе си, а баща ви е бил като нея в това отношение, тогава за тях действително е било невъзможно да ви научат да обичате себе си. Те са направили най-доброто, на което са способни, знаейки само онова, на което те самите са били обучени като деца. Ако искате да разберете родителите си по-добре, накарайте ги да ви разкажат за своето детство и ако ги слушате с разбиране, ще схванете
откъде произлизат техните страхове и строгост. Тези хора, които са ви причинили „всичко това”, са били точно толкова уплашени и стреснати, колкото сте и вие.
Убедена съм, че ние избираме родителите си. Всеки от нас решава да се превъплъти на тази планета в определено време и място.
Избрали сме да дойдем тук, за да усвоим даден урок, чрез който ще напреднем в духовната си еволюция. Избираме пола, цвета на кожата, страната, а след това се оглеждаме, за да намерим съответните родители, чрез които ще намира отражение онова, върху което желаем да работим през този живот. А след това, като пораснем, най-често ги обвиняваме и хленчим: „ти ми причини това.” но всъщност ние сме си ги избрали, защото те са могли да ни осигурят най-подходящите условия да работим върху онова, което сме
искали да преодолеем.
Ние формираме убежденията си още докато сме много малки и после, докато вървим през живота си, си създаваме такива преживявания, които да отговарят на тези убеждения.
Ако си припомните живота си, ще забележите колко често преминавате през едни и същи преживявания. Смятам, че вие сами отново и отново си създавате тези преживявания, защото те отразяват нещо от вашите разбирания за самия себе си. Няма никакво значение от колко време съществува даден проблем, колко съществен е той или пък колко е опасен за живота ви.
Силният момент винаги е настоящият момент. Всички събития, които сте преживели до този момент, са създадени от вашите мисли и от разбиранията, които сте имали в миналото. Те са възникнали като резултат от мислите и думите, използвани са от вас вчера, предишната седмица, миналия месец, миналата година, преди 10, 20, 30, 40 или повече години, според това на колко години сте.
Това обаче е вашето минало. То си е отишло и с него е свършено. Това, което е важно в този момент, е какво избирате да мислите, вярвате и говорите в настоящето. Тъй като тези
мисли и думи ще създадат вашето бъдеще. Вашият силен момент винаги е настоящият момент и той оформя преживяванията за утрешния ден, за следващата седмица, месец, година и т.н.
Забележете за какво си мислите в този момент. Мисълта положителна ли е или отрицателна? Бихте ли искали тя да повлияе върху бъдещето ви? Просто обърнете й внимание и я осъзнайте.
Единственото нещо, с което имаме работа, са мислите, а те могат да бъдат променени. Няма значение какъв е проблемът, преживяванията ни са само външен израз на нашите мисли. Дори омразата към себе си е просто ненавист към някоя мисъл за себе си, която е завладяла ума ви. Тя може да бъде: „Аз съм лош човек.” тази мисъл поражда някакво чувство и вие го приемате. Ако обаче я нямаше мисълта, нямаше да го има и чувството. Но мисълта може да се промени. Направете това и чувството ще си отиде.
Това трябва да ви покаже къде се коренят много от нашите убеждения. Но нека не използваме тази информация като обвинение, за да си останем потопени в болката си. Миналото няма власт над нас. Няма значение колко време сме се придържали към даден отрицателен модел. Нашата сила е в настоящия момент. Колко прекрасно е да осъзнаем това! Можем да се освободим незабавно!“

Луиз Хей
Снимка Pixabay