Ако запълниш всяка безпощадно изтичаща минута с 60 смислени секунди…

Сигурна съм, че всеки от нас се е замислял за времето, което е изгубил, пропилял, пропуснал да потече през пръстите като пясък, вода, усещал е как минава през вените, докосва всяка клетка на тялото и душата…. и изтича неупотребено, захвърлено.   

Какви ще са твоите 60 смислени секунди?  Какво ще направиш с тях – ще се отдадеш на планове и мечти, ще вземеш твърдо решение, че от сега, точно от този миг започваш на чисто, от начало. Но като изтекат дали ще осъзнаеш, че отново си стъпил на познатия и сигурен стар път, който ти е удобен, утъпкан от още хиляди други като теб, преди теб, след теб…В своето безсилие, усещането, че нещата не зависят от нас, че няма изход, се примиряваме и губим своят усет за живота, един по един изоставяме своите принципи, вярвания, ценности. Започваме да вярваме, че се променяме…..Ето, толкова усилия ни е струвало да се обърнем  със съжаление малко назад, но след това взимаме решение да вървим твърдо напред, станали сме по-силни, по-уверени. Оставяме следите след себе си, нали напред има толкова много стъпки, значи вървим по правилният път. И отново губим своите 60 смислени секунди….секунди от нашият истински живот…. вярата в себе си, вярата в човека.

Представи си ако беше обратното….. да цениш всеки миг, тук и сега, да тръгнеш по път, по който никой още не е стъпвал, да си първият, който ще остави следи….ще знаеш, че всичко зависи от теб, ще откриеш отново себе си, доверието в теб, в собствените ти сили ще е уверено. Отговорността за твоят живот е в твоите ръце, но и ще знаеш, че не можеш да носиш чуждата отговорност.  И ще бъдеш човек… с всичките белези от болката и страданието, които си открил по пътя, но и с онази  любов, която сгрява сърцето и достига до дълбините на нашата същност. Или както гласи един индиански завет „В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.“

Петя Георгиева